Планините
  Екипировката спасява - 2
 

Излизаме на Додов връх, където за щастие (и по всички правила) вятърът е по-слаб. За сметка на това видимостта е все така нулева. Правим кратка почивка с енергийни храни и чай и тръгваме отново. Харесвам си нещо като ръб, но още на двайстия метър спирам. Нещо не ми харесва. Напред се провиждат скали. Не знам дали има скали в нашата посока, но определено нещо не е наред. Вадя компаса – ами да! Този ръб не е лош, обаче води на североизток и вероятно слиза в Урдин циркус. А нашият път е на северозапад – с 90 градуса по-вляво. Кръгом и обратно на върха. Ясно накъде не трябва да вървим, но накъде трябва? Тръгвам на северозапад, въжето свръшва, а все още не виждам маркировка. Да, наистина имам азимутните данни, но ако съм на правилния път трябва да има и маркировка. Предупреждавам Мария, отвързвам се от въжето и продължавам да търся сам. Вероятно е грешка, но все пак съм преценил, че ще мога да я открия, а тя е на сигурен ориентир – Додов връх. Компасът си е компас: само на няколко метра след края на въжето виждам следващия кол. Връщам се, осигуряваме се отново и слизаме към седловината между Додов и Вазов връх.
Постепенно видимостта се подобрява, а вятърът намалява. Това накланя везните при следващото тактическо решение – няма да качваме Вазов връх и да слизаме към хижата през Раздела, а ще подсечем Вазов от югозапад-запад и през Топилата ще хванем стълбовата маркировка от Рилски манастир за х. “Иван Вазов”. Да ни се чуди човек на самочувствието – да търсим маркировка в Топилата при тези метеорологични условия! Облаците обаче наистина бяха се “закачили” по върховете и на 100 м по-ниско се виждаше достатъчно далече. Знаех, че ако подминем стълбовете, ще тръгнем да изказваме вр. Върла, а това нямаше как да не го усетим. (Години по-късно научих още два фактора, които е трябвало да подкрепят решението ми – на Раздела вятърът винаги е много по-силен, отколкото наоколо, а от седловината към Пазардере, през маркировката, е възможно да падне лавина.).И без тях обаче сме категорични – от седловината между Додов и Вазов връх напускаме билната стълбова маркировка. Завиваме на 90 градуса наляво, все пак видимостта не е чак “слънце”, та да ходим “едно към гьотера”, пък и малко предпазливост не е излишна – не се знае колко сняг се е събрал по западните склонове на Вазов връх и дали няма да падне нещо. Идеята е да се движим право на запад, догато пресечем маркировката от х. “И. Вазов” за Рилски манастир и после да тръгнем надясно по нея. Синята лентова маркировка подсичаща вр. “Вазов” едно че е опасна, второ – че не се вижда, защото е само лятна. Освен всичко друго, подсичащата пътека е прокарана диагонално на склона, а със снегоходки е трудно и неудобнво да се ходи косо спрямо склона. Слизането и качването право надолу и право нагоре са правилната тактика.
За момент сме на завет – Додов връх и Баучер ни пазят от южните пориви. Но няма време за почивка – прекалено много спирахме: преди седлото, преди Додов, горе пак... Не знаем колко е часът, все още сивото е в светлата си гама, но след толкова проблеми знаем ли какво още ни чака?
Става равно, слезли сме в Топилата. А, ето ги и стълбовете – тънка редичка в далечината. Това е достатъчно, избирам си най-отдалечения видим стълб в нашата посока, взимам приблизителен азимут към него и тръгваме по хипотенузата. Ще спестим малко път, пък и вече наистина няма опасност да пропуснем пътеката. Щастливи и доволни излизаме на стълбовата маркировка. Не след дълго започваме да се изкачваме и вятърът отново се появява – отдалечили сме се от Додов връх, а и от Върла. Явно става завихряне от мощния Вазов връх, защото сега ни духа от юг и изток, а не от запад. Няма значение, нали е в гръб. Минаваме превала, а хижата не се вижда. В първия момент се стряскаме, но веднага се сещам от картата, че има още една долина между Топилата и х. “Вазов” – т. нар. Малко пазардере. Много хора погрешно навлизат в него на качване към хижата откъм Дупница или Калините, а ние просто трябва да се мобилизираме за още един баир. Малко, малко, ама пази завет, пък на изкачване към следващия превал загряваме, така че проблемът с охлаждането за момента е решен.
Още няколко крачки, ето я и хижата. Е, да, изглежда далече, мъничка, но вече се вижда. Спираме за няколко минути и се спускаме в Голямо пазардере. Ще ми се да вървим по права линия към хижата, но знам, че снегът е малко и под ВЕЦ-а може да нагазим в потока. А не ми се прави отново упражнението с перпендикулярите. Избираме компромисен вариант – тръгваме по диагонал към ВЕЦ-а, пресичаме потока над него и после завиваме по коловете за последните няколкостотин метра. Цялото упражнение отнема сигурно половин час.
Влизаме в хижата по светло. За щастие хижарят е там. В първия момент единствената полза от неговото присъствие е, че има поне едно затоплено помещение – хижарската стая. Венци се е увил в едно одеало и чете нещо до печката. Оказва се, че пести дървата. Заради нас е готов да запали печка в още една стая, но скоро се отказваме от идеята – кой знае колко време ще е необходимо за отоплението й. Засилваме печката в хижарската и почваме да се събличаме. Ток няма, но радиото работи на батерии – чуваме резултатите от съботните мачове – значи е към 17.30. Като не знаем началния час на прехода, поне да научим крайния.
На другия ден имаме слизане към Рилския манастир, обратно през Малко пазардере и Топилата. Времето обаче няма нищо общо със съботното – слънчево, тихо... Е, няколко козирки по Баучер и мнооого денивелация надолу, но това е рутина...

 
   
 
=> Do you also want a homepage for free? Then click here! <=