Планините
  БУКУРЕЩ - ФРАНКОФОНСКИ ГРАД
 


 

 Претенциите на Румъния, че е франкофонска страна са отдавна известни. Странните, меко казано, подходи на Франция към изкуството – също. Тяхното съчетание това лято заслужава да се отбележи.

 

14 юли, националният празник на Франция. В Букурещ се открива лятна панорама на френското кино. Плакати из целия град, съобщения в медиите.

 

На откриването присъства френският посланик в Румъния. Поднася приветствие не на френски, а на румънски. Независимо, че чете, трябва да признаем, че румънският му е по-добър от френския на президента Траян Бъсеску.

 

Мястото е почти пълно, поне за откриването. Да, “място”, защото трудно може да му се даде по-точно определение, а и заслужава по-подробно описание.

 

Изоставена фабрика в рамките на града, на 10 мин от двореца на парламента. Всъщност – дворът на фабриката. Постройките наоколо си стоят, отделени с ламаринена ограда като за строеж, лекичко нашарена с графити. По средата стърчи кула, построена от малки червени тухлички. От същите тухли са и останалите сгради, и част от оградата. Мястото е наречено “Уранус”, уж на улицата, на която се намира. Но името много му подхожда. Пейзажът в квартала е също по Емил Зола – неизползвана вече гара, складове, павирани улици, още една-две изоставени фабрики. Единствената надежда идва от големия и наистина хубав пазар за цветя, но той вечерта е затворен.

 

А дворът на “мястото” дори не е подравнен – на две-три места стоят постаментите на кранове и малки постройки. Между тях са построени три дървени капанчета, в две от които се продава бира, а в третото – френски петифури и кир. Дървени маси, пластмасови столове – място за бира, откъдето и да го погледнеш. Тоалетната е останала вероятно от времето на фабриката, само малко е позачистена. Осветено е само пространствто пред екрана за прожектиране, докато почне филмът, както и с по една крушка местата на момичетата, дето продават бира и сладкиши. Само липсва тежкта миризма на пържена цаца, скара и картофки. Поне това!

 

И това е идеалното, според Френския културен институт, място в Букурещ за представяне на френското кино от 1945 до 1995 г.

 

На входа – двама пазачи, като навсякъде в Румъния. Не късат билетчета, защото заради щедростта на френското правителство прожекциите са безплатни. Само гледат кой влиза и кой излиза. Навици...

 

На откриването, разбира се, присъства половината дипломатически корпус. На следващата вечер вече не е така и обстановката става още по-потискаща. Около 150-200 места са заети, другите, два пъти повече, пластмасови столове стоят тъжно празни и усилват впечатлението, че нещо тук не е наред. Чува се предимно френска реч – подсказка, че публиката е главно чуждестранна. Независимо, че входът е безплатен и всички филми са субтитрирани на румънски. Повечето посетители са млади хора, които са дошли да се целуват на спокойствие и да пият бира.

 

Неволно си спомням за премиерата на френския филм “Хусар на покрива” в София преди 6-7 години. Препълнената зала 1 на НДК – 5000 души, тоалетите, усещането за интелектуален елит.

 

В един момент се разбира, че пиенето на бира е по-правилният подход. Има сериозен проблем с техниката, при което излизат само румънските надписи, а образът на екрана се разфокусира, избледнява и изчезва. По-търпеливите чакаме около 30 мин, докато проблемът бъде отстранен. И се забавляваме да наблюдаваме как луната бавно се промушва между клоните на две самотни тополи – единствената атракция. Ако я нямаше, щяхме да търсим Уран.

 

Най-после, в 22.30 филмът започва. Безумно озвучен, но вече нищо няма значение. Да живее франкофонията!

 


 

 

 
   
 
=> Do you also want a homepage for free? Then click here! <=