Планините
  Х. "Персенк" - Чепеларе
 

х. “Персенк” – х. “Изгрев” – Чепеларе

Маршрутът е предимно по билото на рида Чернатица – един от най-популярните и посещавани маршрути в Западни Родопи. Маркиран е добре с основен цвят червено и е технически лесен – в по-голямата си част се върви по черни пътища.

От х. “Персенк” се тръгва на юг, като пътеката се търси в долния десен (западен) край на поляната, където има съответните малкировъчни табели. Навлиза се в гората и почти веднага се стъпва на стария римски път, който е построен по билото на рида Чернатица. През първия един час се върви именно по този римски път, който леко, но постоянно се изкачва. Върви се почти изцяло през гора, но редките просветвания вдясно (запад) откриват прекрасни панорамни гледки към района на вр. Модър и долината на река Въча. На около 30 мин. от хижата се минава покрай чешма с много студена вода. По римския път за около 1 час се стига до седловината между върховете Голям Персенк и Малък Персенк, наречена Гробен проход. Старото й, турско име, е Мезаргидик. Тя е ключов разклон, но от цялата маркировка е останала само една стара ръждясала табела, на която е нарисувана схема на маркировката. Най-напред, още преди навлизането на поляната Гробен проход, вдясно се отделя пътечка, която след 50 м отвежда до друга, по-голяма поляна, с паметник на антифашистката съпротива и панорамна гледка към долината на Въча. От тази втора поляна в южна посока тръгва слабо очертана пътечка, която води на вр. Голям Персенк. Трябва да се внимава в горния й край, тъй като се губи в млада иглолистна гора, заела мястото на старо сечище.

В началото на Гробен проход (на идване от х. “Персенк”) има самостоятелно стърчащ маркировъчен кол. От него перпендикулярно вляво, в посока север-североизток, тръгва пътеката за вр. Персенк (Малък Персенк). Тя навлиза обратно в гората, заобикаля паднало дърво и започва да изкачва плавно върха. Маркирана е слабо с червена маркировка. В далечния, източен край на поляната, е пътеката за х. “Скални мостове” и Чудните мостове, маркирана в жълто и червено.

Продължението за х. “Изгрев” е в югоизточна посока, като поляната се пресича по диагонал. Маркировка има чак в гората, затова трябва да се търси началото на пътеката по диагонал в другия край на Гробен проход. В гората отново се стъпва на римския път, който започва да се изкачва сравнително стръмно. Бързо набира височина по източния склон на вр. Голям Персенк. На около 20 мин. от Гробен проход се достига най-високата точка на маршрута на около 2000 м надморска височина, но без да се излиза от гората. След това започва слизане, все в южна посока, като в един момент римският път се напуска наляво и се излиза на поляна с чешма с големи корита за водопой на добитъка. На поляната маркировката е слаба, затова трябва да се придържате към десния й (западен) край, където има слабо очертан в тревата път (30-35 мин. от Гробен проход). В далечния, южен край на поляната маркировката отново се появява, а пътят става добре очертан. На около 50 м вътре в гората пътят се разделя на две и не е маркиран добре. Правилното е да се поеме по лявото, източното разклонение, което е и по-добре очертано. Пътят върви почти хоризонтално през гората и за около 20 мин. извежда в местността “Глухите камъни”, където вдясно се отделя втора, маркирана със зелен цвят пътека, за Чудните мостове (2 ч. от х. “Персенк”).

От Глухите камъни (1920 м н.в.) започва леко изкачване в южна посока, като пътят постепенно става от черен в тревист и се стеснява. Пресичат се една-две полянки и отново се навлиза в гора. Общата посока е юг, но завоите често насочват на югозапад. За около 20 мин. от Глухите камъни се стига до вр. Мечкарски (Айдарски) камък (2 ½ ч от х. “Персенк”). На върха има стара триъгълна маркировъчна табела и малка полянка. Веднага след нея започва стръмно слизане в посока юг-югозапад. За около 15 мин. се стига до по-широк черен път, който се появява от дясно. Завива се наляво по него и се продължава на юг, вече почти без наклон. За около 40 мин. пътят извежда на широка поляна с чешма, наречена Гьола (3 ½ ч от х. “Персенк”). Поляната се пресича, пътят завива леко вдясно и заобикаля следващата височина, почти по хоризонтала. Вдясно се откриват гледки към Девинска планина.

Постепенно посоката на движение се променя от южна в югоизточна. За около 25-30 мин. от поляната с чешмата се стига до друга поляна. От нея се открива панорамна гледка към Мурсалица и Перелишкия дял. На тази поляна има важен разклон – напред през гората продължава билната червена маркировка за х. “Студенец” и курорта Пампорово. За х. “Изгрев” се продължава вляво (югоизток) по черния път, също по червена маркировка. Отново се навлиза в гората и за около 25 мин. плавно се слиза до х. “Изгрев” (4 ½ часа от х. “Персенк”).

От х. “Изгрев” се върви в посока изток-югоизток през рядка гора. Има няколко преплитащи се пътеки, маркирани слабо и с различни видове маркировка. Може да се тръгне и направо през поляната пред хижата, като за ориентир служи далекопроводът, който пренася ток до х. “Изгрев”. На около 10-15 мин. от хижата се стига до обширни поляни с няколко пътища. Тук е най-проблемното за ориентиране място. Маркираната пътека слиза на черен път и тръгва надясно по него. След около 100 м пътят се разделя и стига до стара къща. Минава се вдясно, под къщата и се стига до нов разклон. Пътеката за Чепеларе е направо, покрай оградата на ниви и ливади, която остава от дясно. Пресича се перпендикулярно най-добрия очертаният път. В почти източна посока се навлиза отново в гората и маркировката се появява пак. Тя е със син цвят и е по-рядко поставена от червената маркировка по Чернатица. Отначало пътеката върви в източна посока през гората почти хоризонтално, като прилича на изоставен горски път.

Излиза се на дърварски път, върви се около 100 м наляво по него. Пътят с много серпентини слиза в долината на Сивковска река. На около 1 км (15 мин. от поляните с къщата) пътеката обаче го напуска пътя вдясно и отново тръгва през гората. Трябва да се внимава и да се търси упорито, тъй като мястото не е маркирано, а старата пътека е затрупана в самото си начало при строежа на дърварския път. В гората пътеката на места е обрасла, а на други – затрупана или разрушена от трупите, които се свличат, и от окастрените от тях клони. Пресича малко долче, след което завива рязко вдясно и бързо започва да губи височина, слизайки в долината на Сивковска река, пресичайки пътя на няколко места. Малко преди дъното на долината се тръгва отново по черния път. Той следва оста на долината в източна посока, като върви по левия, северния бряг на реката. Постепенно наклонът намалява, пътят става все по-солиден и преминава в асфалт, който отвежда в Сивковска махала на град Чепеларе (2 ½ часа от х. “Изгрев”, 7 ч. от х. “Персенк”).

 
   
 
=> Do you also want a homepage for free? Then click here! <=