От хижата се тръгва по асфалтовия път за с. Добростан, по който вървят и множество маркировки. Пътят навлиза в гора и с два-три остри завоя слиза в западна посока. На около 15 мин. от хижата се стига до разклон с голяма табела на резервата “Червената стена”. Тук пътят за с. Добростан завива рязко надясно към платото, а напред продължава прав и хубав бетонен път. Тръгва се по него и се върви около 500 м на запад, където пътят свършва при голяма сграда. Тук има важен разклон – напред (запад) продължава жълта маркировка за Бачковски манастир, а надясно (север) под прав ъгъл тръгва червена маркировка за х. Безово. Напуска се пътят, пресича се ливада и се влиза в млада иглолистна гора. Входът на пътеката в гората е добре означен. Пътеката е добре очертана и започна с леко изкачване, след което се хоризонтира. След около 30 мин. от напускането на пътя (50 мин. от х. “Марциганица”) се стига до мочурлива поляна с чешма в средата. Пътеката минава зад чешмата и излиза на едва очертан черен път, която идва отдясно и свършва на поляната. Трябва да се тръгне наляво по него и да се повърви 20-30 метра, преди да се види следващият маркировъчен знак. Пътеката продължава в северна посока през поляната, която става по-малко мочурлива, след което с два-три завоя прави кратко, но стръмно изкачване. Излиза се на широко открито място с по-голям черен път. Тръгва се наляво по него. След около 50 метра има разклон – наляво тръгва по-малък черен път, по който за 30 мин. се стига на вр. Червената скала.
    За х. Безово се продължава напред по основния път. Той върви по края на гората, а вляво остават широки открити пространства с островчета иглолистни дървета в тях. След около 15 мин. пътят влиза отново в гора. На остър десен завой се изоставя и се продължава напред от дъгата на завоя по пътека. Има маркировка, но трябва да се внимава. Пътеката слиза леко, после по-стръмно в стара букова гора. Посоката е север, подсича се от изток тесен билен ръб, който слиза от вр. Червената скала. Постепенно се излиза на самия билен ръб и се върви по него почти по равно. Излиза се на поляна с висока трева, вляво от която в гората има скрита колиба. Продължава се напред през поляната, маркирано е, но трябва да се внимава. Следва леко изкачване и се излиза на широка просека в иглолистна гора. Следва се просеката, като посоката постепенно се променя от северна в източна, а изкачването премивана плавно в равно, после в слизане. По просеката няма маркировка, но не е нужна. Слиза се на здрав черен път, по който се завива наляво (2 часа от края на бетонния път, 2 ½ часа от х. “Марциганица”). Тук има маркировка. Завива се наляво по пътя и за около 35 мин. все по него и без никакво усилие се излиза на х. “Безово” (3 часа от х. “Марциганица”).
    От “Безово” се продължава около 1 км по пътя и се слиза в бившия концлагер, по-късно ваканционно селище Гонда вода, където сред многото порутени постройки има и малък параклис. В средата на селището вляво (на юг-югозапад) покрай трафопоста продължава синя и червена маркировка за х. “Момина сълза” и с. Бачково. За Асеновград се продължава напред (северозапад) по пътека в гората. След около 5-8 мин. вляво се отделя втора пътека за х. “Момина сълза” – червена маркировка. Пътят за Асеновград е напред, по синя маркировка, като трябва да се повърви 20 м след разклона докато се види първият син маркировъчен знак. Ако вървите по червена маркировка, значи сте тръгнали към “Момина сълза”. Пътеката за Асеновград слиза все в северозападна посока през млада смесена и по-късно широколистна гора. Постепенно навлиза в плитък дол и започва да се движи по дъното му с обща посока север-северозапад. Маркировката е слаба, има стари знаци с жълто и червено. На около 1 час път от Гонда вода (4 часа от х. “Марциганица”) пътеката пресича сравнително полегат и добре очертан път и завива вляво веднага под него. Тук вече маркировката е добра. Стига се до чешмичка с дървени масички и пейки. Продължава се надолу все по долината, като между сините се появяват и червени маркировъчни знаци. На десетина минути след чешмата се стига до т-образен разклон (1 ½ часа от х. “Безово”, 4 ½ от “Марциганица”). Наляво и нагоре и третият път за х. “Момина сълза” (червена маркировка), а надясно и надолу – синя и червена маркировка за Асеновград. Слизането продължава със серпентини. След 5-7 мин. се стига до нов разклон. Противно на логиката, правилният път е рязко вдясно, с почти обратен завой. Следват още няколко серпентини в гората и се слиза на дъното на дол, който през по-голямата част от годината е сух. Завива се наляво по дола, като маркировката почти изчезва. След около 100 се минава под аквадукт и се стига до къщички, до които отпред идва каменен път.
    От тук има два варианта. Може да се продължи напред (запад) и надолу по каменния път и покрай ресторант “Старата пещ” да се излезе на пътя Асеновград-Смолян (20 мин. от последния разклон за х. “момина сълза”, около 5 ½ - 6 часа от х. “Марциганица”). Вървенето пеша по него до града (2 км) обаче може да бъде доста неприятно. Вторият вариант е да се хване пътечка, която минава между аквадукта и къщичките и с леко изкачване излиза на нивото на водния канал. Известно време се върви по него, след това с леко изкачване постепенно се завива надясно (север) по добре очертана каменна пътечка и се излиза високо на река Чая на десния й бряг. Има прекрасна гледка към Асеновата крепост, долината на реката и южните квартали на Асеновград. Каменната пътечка върви в северна посока по хоризонтала и за около  минути от аквадукта и къщичките стига до Асеновград при параклиса “Свети Трифон”. Обикаля се параклисът отляво (запад), слиза се по порутени стълбички на ул. “Места”, завива се надясно по нея и се слиза на ул. “Асенова крепост”, по която надясно се стига до централната част на града (6 – 6 ½ часа от х. “Марциганица”).